Казус No.5
Ромското момче
България
Педагогически колеж – Плевен, Великотърновски университет
Ключови думи
Етническа принадлежност, образование, институционализация, стереотипи, предразсъдъци, социално изключване
Училище
Училищно образование
Подробно описание на ситуацията
Митко е на 18 години и е от ромски произход. Родителите му са необразовани и безработни. Семейството живее при много лоши битови условия и не се грижи за 6-те си деца. Нито един от тях не е обхванат в образователната система. Когато е на 6 години, Митко е изведен от семейството и настанен в специализирана институция, за да се осигури подходяща среда за неговото развитие и отглеждане. Първоначалната оценка на екипа от специалисти установи видимо изоставане в когнитивното и психическото му развитие, което те отдадоха на влиянието на семейството и произхода на Митко.
От първи до трети клас Митко учи в масово училище, но има сериозни затруднения в обучението. Не говори добре български език; не успява да усвои съответната учебна програма – затруднява се при писане и четене. Има и изоставане в социалното развитие. Учителите се водят от предубеждението, че при него не може да има сериозен напредък, поради факта, че е от ромски произход.
Когато Митко е в края на трети клас, той е прегледан от медицинска комисия, която поставя диагноза "лека степен на умствена изостаналост" (IQ от 50-55 до 70-75). Това дава основание на обгрижващите го специалисти в институцията да го преместят в помощно училище. Този тип училища предлагат специфични програми за осигуряване на условия за деца с интелектуални затруднения и други нарушения и дефицити в развитието да придобият основни знания и умения, необходими за относително независим живот като възрастни.
От четвърти до седми клас Митко посещава помощно училище. Специалистите в училището, както и тези в институцията се грижат за момчето, но без допълнителни усилия за развитие на потенциала му. В периода, когато Митко е 5-7 клас, три поредни години се реализира проект за образователна подкрепа на децата от институцията, който е съвместна дейност на нейния екип, неправителствена организация и млади доброволци.
С децата се провеждат различни форми на извънкласно обучение и дейности за преодоляване на обучителните затруднения. По настояване и със съдействието на неправителствената организация екипът на специализираната институция предприема действия за връщане на ученика в общообразователно училище след преминаване на необходимите процедури за приравняване на образователната степен.
В момента Митко завършва средното си образование в масово училище. От самото начало той беше много добре приет от училищната общност. Учителите са запознати с неговата история и проявяват разбиране и подкрепа. Учениците го приемат като един от тях. Продължава да се подкрепя от НПО и млади доброволци, които му предоставят допълнителни форми на педагогическа работа за запълване на образователния дефицит. Същевременно това му помага да повиши мотивацията за личностно израстване и развитие.
Какво не беше наред в първоначалната реакция? Какво би направил?
Споделете вашите идеи и предложения в онлайн форума на TEACHmi!
Ето няколко въпроса за саморефлексия:
-
Какво бихте казали на хората, които са предубедени към момчето и оказват влияние върху развитието му?
-
Бихте ли ги критикували или съветвали? как?
-
Какви според вас биха били подходящите форми на работа с възрастни за преодоляване на етническите стереотипи и предразсъдъци?
-
Кои от предложените дейности в кутията с инструменти смятате, че могат да ви помогнат да се справите с подобни ситуации?
Първоначална реакция
Поради стереотипите и предразсъдъците към маргинализираната ромска общност, специалистите от институцията и началните учители подценяват потенциала на момчето и не съдействат пълноценно за преодоляване на обучителните трудности в училище, причинени не от интелектуални дефицити, а от социална депривация.
Предложено решение
-
Обучение на учители и педагогически специалисти за преодоляване на стереотипи и предразсъдъци към етнически различните;
-
Форми на допълнителна квалификация за работа с ученици от етническите малцинства с цел по-ефективно подпомагане на учебния процес;
-
Осигуряване на повече часове в училище за интеркултурно образование за повишаване на културната чувствителност и междукултурната компетентност на учениците;
-
Индивидуална работа с ученици от уязвими етнически групи за психо-социална и педагогическа подкрепа в процеса на тяхното обучение и развитие;
-
Осигуряване на условия за включване на външни участници (НПО, доброволчески организации) в различни форми на социално-педагогическа подкрепа на ученици от уязвими групи в училище и в специализирани институции за деца, лишени от родителски грижи.
-
Тема 4 от този инструментариум предлага някои идеи и практически дейности, които да помогнат на учителите да управляват многообразието.
Защо този казус е подходящ?
Основни човешки права, като правото на образование и личностно развитие, могат да бъдат отнети или ограничени поради предразсъдъци и стереотипи на хора от етнически малцинства и уязвими групи.
Когато хората преодолеят тези предразсъдъци и имат подходяща култура, те проявяват разбиране и съпричастност и са в състояние да осигурят подкрепяща и приобщаваща среда за образователна и социална интеграция на деца от различен етнически произход. Необходимо е да се провеждат целенасочени дейности за студенти и професионалисти, работещи в мултикултурна среда, за преодоляване на предразсъдъците и формиране на положителни нагласи в културен контекст.
