Ръководство за междукултурни компетенции
I. Въведение в ръководството
Това Ръководство за интеркултурна компетентност е втората част на „Ръководството за учителя“ и е предназначено да помогне на учителите да разширят своите знания и умения за управление на мултикултурна класна стая, като предлага ефективни подходи, които водят до по-голямо приобщаване.
Успешните педагогически взаимодействия в класната стая зависят до голяма степен от учителя, който трябва да може да осигури безопасна и спокойна среда за учениците, независимо от техния етнически произход. Това може да бъде особено предизвикателство в приобщаваща мултикултурна класна стая. Учителят трябва да проявява разбиране и желание да подкрепя и подпомага всеки ученик и умело да управлява взаимоотношенията между учениците в дух на уважение и толерантност. Тази важна роля на учителя изисква той да притежава високо ниво на интеркултурна компетентност, т.е. да може да взаимодейства с учениците с различен културен произход и с техните семейства, да разпознава и разбира културните различия, както и потенциалните стереотипи и предразсъдъци в класната стая, за да може да ги ограничи.
Това ръководство съдържа „Въведение“ в предизвикателствата на „предразсъдъците и езика на омразата“, както и три тематични раздела, които се фокусират върху различни аспекти на интеркултурната компетентност: 1. Преодоляване на стереотипи и предразсъдъци и формиране на културна осъзнатост; 2. Приобщаваща мултикултурна класна стая; и накрая, 3. Педагогически взаимодействия със семействата на ученици с различен етнически произход, вкл. мигранти. Всеки раздел съдържа кратка теоретична обосновка по всяка тема, както и конкретни практически идеи и дейности, които учителите могат да използват в класните си стаи.
II. Предубеждения и език на омразата
Справяне със стереотипи и предразсъдъци
През последните години са направени много изследвания за ефектите на пристрастията върху процесите на вземане на решения, а също и за разпространението им във всички общества и цялото човешко поведение. Предубеждението е отношение и поведение, което често показва неоправдано и неправилно предпочитание към идея, вяра, мироглед, човек или група. Преди идеята на психолога и носител на Нобелова награда по икономика Даниел Канеман (Мислещ, бързо и бавно), най-популярният възглед за човешката личност беше този на „homo rationalis“. Това човешко същество винаги взема рационални решения по най-оптималния начин и в най-добрия си интерес. Канеман показа, че хората не са толкова рационални, колкото биха искали да видят себе си и са, по-често, отколкото биха признали, склонни да правят погрешни предположения и систематични грешки в преценките за хора и ситуации, които правят живота им, но също и живота на други по-малко продуктивни и щастливи.
Според Канеман човешките същества използват две системи за формиране на мисли и за преценка: система едно и система две. Въпреки че и двете системи работят в тандем, Система едно е бърз, автоматичен, несъзнателен тип мислене, от което нашите предци са се нуждаели за оцеляване във враждебна и променлива среда. Система две е бавен, преднамерен, съзнателен, аналитичен тип мислене, създаден да се развива в по-сложни форми на обществото. Въпреки че използваме Система две, за да гарантираме, че филтрираме пристрастията и вземаме правилни решения, често предпочитаме Първата система пред Втората, тъй като отнема по-малко усилия. Система едно е нашата „go-to system“ и е причината хората да са по-малко „рационални“ и по-податливи на пристрастия, отколкото осъзнават.
Има различни форми на пристрастия, които ни водят до грешки в преценката за ситуации и хора. Например, някои от тях могат да бъдат феноменът на закотвяне (разчитане на първата част от информацията, която получаваме), пристрастие към приписването и потвърждението (опит да намерим обяснение за нещо въз основа на нашия личен опит. Тук ние интерпретираме информация въз основа на нашите предразсъдъци, въпреки факта, че новата информация или данни им противоречат), рамкиране (социалното изграждане на явления въз основа на нечия култура, медии, политически партии или фигури), а също така и културни и пристрастия на статуквото (преценка на нещата въз основа на стандартите на собствената култура и въз основа на конкретния контекст). Тези пристрастия могат да замъглят нашите преценки и да ни попречат да вземаме правилни решения.
Друга дума, която понякога използваме за пристрастия, е терминът „предразсъдък“, въпреки че тези думи са сходни, не са еднакви. Думата предразсъдък произлиза от латинския термин „praejudicium“ или предварително съдебно решение, присъдата преди присъдата. С други думи, това е преценката, която човек прави, преди да има достатъчно информация, за да направи правилна преценка. Предразсъдъците са предубедени и отрицателни преценки за лица или групи – често базирани на пристрастия и необосновани вярвания относно идентичността – раса, религия, социална класа, политическа принадлежност или убеждения, език, националност, пол, сексуална ориентация и т.н. Например, когато учителите проявяват предразсъдъци, макар и неосъзнати, тогава основаното на силните страни учене става изключително трудно, та дори и невъзможно. Предразсъдъците и пристрастията пречат на младите хора да създават важни връзки със своите съседи, приятели, връстници и да поддържат връзки със семейства и роднини и, разбира се, с учители.
Друга дума, която понякога използваме за пристрастия, е терминът „предразсъдък“, въпреки че тези думи са сходни, не са еднакви. Думата предразсъдък произлиза от латинския термин „praejudicium“ или предварително съдебно решение, присъдата преди присъдата. С други думи, това е преценката, която човек прави, преди да има достатъчно информация, за да направи правилна преценка. Предразсъдъците са предубедени и отрицателни преценки за лица или групи – често базирани на пристрастия и необосновани вярвания относно идентичността – раса, религия, социална класа, политическа принадлежност или убеждения, език, националност, пол, сексуална ориентация и т.н. Например, когато учителите проявяват предразсъдъци, макар и неосъзнати, тогава основаното на силните страни учене става изключително трудно, та дори и невъзможно. Предразсъдъците и пристрастията пречат на младите хора да създават важни връзки със своите съседи, приятели, връстници и да поддържат връзки със семейства и роднини и, разбира се, с учители?
Въпреки че предразсъдъците и пристрастията са част от човешката същност, когато са неконтролирани, те замъгляват способността на учителя да прави правилни преценки и му пречат да подкрепи учениците си за постигане на техните цели. Да станете по-съзнателни за собствените си пристрастия е първата стъпка към разпознаването и избягването на потенциално вредни предразсъдъци в класната стая, които водят до негативни стереотипи, дискриминация, погрешна комуникация, враждебност и в най-лошия случай открит конфликт.
Език на омразата: какво е това?
През 1997 г. Съветът на Европа определи с понятието „език/реч на омразата“ „всички форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, улесняват или оправдават расова омраза, ксенофобия и антисемитизъм или други форми на омраза, основани на нетолерантност като агресивен национализъм и дискредитиране и етноцентризъм срещу малцинствата, мигранти и хора с мигрантски произход“. В Европа има около 6 милиона учители, които играят важна роля в подпомагането на учениците да развият своите таланти и да постигнат своя потенциал за личностно израстване и благополучие. Освен това те дават възможност на учениците да придобият разнообразни знания и умения, от които ще се нуждаят, за да станат успешни граждани. Учителите могат да помогнат за положителна промяна в Европа и да намалят проявленията на езика на омразата срещу уязвими групи и малцинства. Промяната на училищната култура и положителното й трансформиране в по-демократична може да отнеме много време и да отнеме много усилия, изисквайки активното участие на всеки член на училищната общност.
Превенцията срещу езика на омразата не е допълнителна лична или професионална дейност, а предизвикателство на нашето време, породено от социалния опит, мнения, чувства и емоции на хората. Тук ролите на директора, педагогическия екип и родителите са да създадат възможности за положителен училищен климат, където има уважение и признаване на културните различия. Това трябва да бъде климат, в който постиженията на всеки се признават. Предотвратяването или намаляването на езика на омразата е функция на добрите обществени взаимоотношения и допринася за дух на разбирателство, толерантност и уважение към различните хора, както и чувството за принадлежност.
Този раздел от въвеждащия курс има за цел да подкрепи преподавателите да изградят уважение към многообразието и да създадат училищен климат, в който всеки ученик може да развие напълно своя потенциал. Превенцията на езика на омразата е важно условие за създаване на положителен училищен климат и е отговорност на всеки.
Често езикът на омразата се дължи на влиянието на определена културна среда. Езикът омразата може дори да бъде използван от родителите и да наруши усилията за изграждане на благоприятна образователна среда и да попречи на училището да приобщи семействата в училищния живот. Естествено, шансовете за успешно партньорство и сътрудничество между училището и семействата се определят и от поведението и отношението на учителите и училищното ръководство. Тези участници трябва да бъдат нащрек и да желаят да подобрят уменията си за слушане, за да открият причините за съществуващите негативни тенденции, които водят до реч на омразата. Има шест основни категории в появата и развитието на езика на омразата, които бихме искали да разгледаме тук:
1. Отричане
Отричането на това, че съществува език на омразата, се обяснява с ограничен опит, възприятия или мироглед, които омаловажават различията. Често примерите за реч на омразата се отричат и не се проследяват.
2. Защита
Срещу възприеманите в негативен план различия се използва защитна стратегия, която е насочена към пълно или частично отричане на съществуващи факти относно използването на език на омразата. Друга защитна стратегия се изразява в убеденост за собственото културно превъзходство.
3. Омаловажаване
Това се възприема като последно усилие за поддържане на контролна позиция и игнориране на различията при междукултурна комуникация. Различията се възприемат и признават, но се омаловажават или подценяват. Обикновено се твърди, че учениците просто си играят или се дразнят, а жертвите на езика на омразата не се обиждат.
4. Приемане
Приемането и признаването на езика на омразата и категории като: истина, морал, справедливост и свобода се тълкуват по интересен начин. На този етап културните различия се признават и зачитат. Различията се възприемат като нещо естествено и необходимо за човешките взаимоотношения; те обаче не са оценени. Те са просто факт. Има две поднива на категорията на приемане:
• Приемане на различията в поведението, начина на комуникация, вербалните и невербалните модели;
• Приемане на културните различия, свързани с цялостната организация на общността.
5. Съпричастност
Друга фаза по пътя към превенция на речта на омразата е развитието на емпатия. Емпатията е способността да се разбере или почувства това, което друг човек изпитва или чувства от негова гледна точка, тоест това е способността да се поставиш на мястото на другия. Да се чувстваш като него и да имаш капацитета да сравняваш и адекватно преценяваш различни гледни точки. Друга форма на емпатична адаптация е свързана със способността да се гледа на света от две или повече гледни точки.
6. Превенция
Превенцията е свързана с чувствителност към други култури, както и способност за оценка на явления, свързани с проявата на езика на омразата. Да се предприемат действия или промени, които предотвратяват развитието на негативния климат в училище и създават условия за проява на езика на омразата.
Предубежденията и езикът на омразата не само пречат на учебния процес, но понякога правят обучението невъзможно за учениците, които са потърпевши. Предубежденията и предразсъдъците засягат не само „другия“, но и въпроси, които не са свързани с културната чувствителност и традиции. Наблюдаваме това, когато учениците отказват да работят с други ученици или когато някой учител е бойкотиран от някои ученици заради тяхната идентичност. Друг пример е, когато учителите правят намеци или очевидни коментари за ученик и се отнасят към него по дискриминиращ го начин. Пристрастията и предразсъдъците могат да се наблюдават в много аспекти на нашите образователни системи. Разнообразието в образованието не може да бъде постигнато, когато пристрастията и предразсъдъците се обсъждат само като аспект на „съдържанието“. Постигането на разнообразие изисква да се гарантира, че различни ученици могат да работят заедно и самостоятелно да избират различни пътища на обучение. Поради тази причина ние избираме положителен подход към учебния процес. Или казано по друг начин: първо се опитваме да създадем положителен контекст, в който е възможно да комуникираме и ценим един друг като личности – с уважение, сътрудничество и свобода, което е част от начина, по който работим заедно. Когато това не е възможно, ние разработваме стратегия, която противодейства на вкоренения негативизъм, като се фокусира върху силните страни на класа и околната среда. Ще се занимаваме с това повече в раздела: „Какво става, ако нещата не вървят добре“.
III. Развитие на интеркултурна компетентност
Трите раздела са разработени от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Педагогически колеж - Плевен, България. Тук ще намерите ресурси, които помагат на учителите да развият интеркултурна компетентност за работа в мултикултурна и приобщаваща класна стая, която включва както ученици от приемащата страна, така и бежанци и деца от мигрантски произход. Всеки подраздел съдържа документ за изтегляне, където можете да прочетете теорията към всяка тема. Също така ще откриете практически упражнения, които могат да се използват в класната стая, както и препратки за по-нататъшно проучване
Този интелектуален резултат е създаден от:
Емил Бузов
Св.св. Кирил и Методий” Великотърновски университет
Колеж по педагогика, Плевен